Дискриминацията има много лица. Понякога е явна – когато човек е поставен в неблагоприятно положение заради своя пол, възраст, етническа принадлежност, религия, увреждане или убеждения. Друг път е прикрита зад нагласи, които на практика изключват и разделят.
Най-опасната ѝ форма обаче започва с думите. Езикът на омразата руши доверието, насажда страх и превръща различията в бариери. А това неизбежно се отразява и в действията.
Равнопоставеността е отговорност – както лична, така и институционална.
Днес от парламентарната трибуна, в качеството си на председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание, представих законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. С него въвеждаме стандарти за независимост на Комисията за защита от дискриминация и по-ясни механизми за ефективна защита на засегнатите лица.
Преди дни отбелязахме 20 години от създаването на Комисията за защита от дискриминация. Това е повод да изразя уважение към всички, които през годините са отстоявали правото на равнопоставеност и човешко достойнство.
Важно е да не допускаме разделение – нито в думите, нито в действията си.
Защото достойнството не се отнема. То се уважава и пази!