Понякога си припомням лица. Един майстор в Гела, който работеше до късно, ми каза: „Докторе, работата не бяга — ама и сама не се прави.“

Или възрастната жена от Девин: „Важно е не колко говориш, а какво чуваш.“

Тези хора не са само спомени. Те са моите морални ориентири — истински и точни като езика на родопските чанове.

И днес – в парламента или в болницата – често се връщам към думите им.

Защото мъдростта не винаги идва от големите трибуни. Понякога идва от един разговор…

🤝 От хората на Родопите съм научил:

✔ че уважението е сила, не слабост;

✔ че доверието се печели с дела, не с думи;

✔ че добротата е най-трайното наследство…

✔ и че малко чувство за хумор спасява деня.

Това са хората, които нося със себе си — всеки ден. Навсякъде, където и да съм. Те са моят вътрешен компас.

👉 И ако мога да ви предложа нещо — кажете блага дума на някого днес. Благодарността събира, не разделя.